Цветан АНДРЕЕВ препрочита ЕЛИАС КАНЕТИ

 МАСИ И ВЛАСТ

 

                                       ОБУЗДАВАНЕ НА МАСИТЕ В СВЕТОВНИТЕ  РЕЛИГИИ

                                                                            Есе Седмо

Религиите, които имат общи изисквания към вярващите и са вече признати, твърде скоро изместват акцента при привличане на привърженици.

В началото целта им е да достигнат и спечелят всички, които могат да бъдат достигнати и спечелени.

Масите, които неясно изплуват в далечината пред тях са многообразни – всяка отделна душа воюва сега и всяка душа трябва да стане тяхна. Но борбата, която трябва да издържат, буди постепенно някакъв скрит респект пред противника, чиито институции вече съществуват. Те виждат колко е трудно да се укрепят.

 Все по-важни им се струват институциите, които им предлагат солидарност и трайност. Подстрекавани от противниците си, те правят всичко възможно сами да създадат такива институции и щом успеят, с времето те стават най-важни.

Тежестта на институциите, които поемат вече свой  самостоятелен живот, намалява постепенно енергията при първоначалното вербуване.

Църквите се строят така, че да поемат вярващите, които вече са налице. Разширяват ги сдържано и предпазливо, когато това наистина се налага. Има една силно изразена тенденция да се обхванат съществуващите вярващи в отделни множества.

Тъкмо защото вярващите вече са станали много, склонността на масите към разпадане е твърде голяма и представлява опасност, която непрекъснато трябва да се предотвратява.

Някакъв усет за коварството на масите е, така да се каже, в кръвта на исторически образувалите се световни религии.

Създадените от тях традиции, които са задължителни, напомнят как ненадейно и неочаквано   са възникнали.

Чрез ересите, от които църквата се бои и които преследва, същите чудеса се насочват срещу тях  и раните, които им нанасят, са болезнени и неизлечими.

И двата процеса – стремителното нарастване в началото и не по-малко бързото разпадане по-късно поддържат винаги нащрек недоверието на църквата към масите.

Онова, което тя желае да има – за разлика от ересите, е
едно
послушно
стадо.

Обикновено вярващите се разглеждат като овце и биват хвалени за проявеното покорство. Те се  отказват изцяло от главната тенденция на масите към бурен растеж.

Задоволяват се с една временна фикция за равенство между вярващите/което обаче никога  не се спазва твърде строго/, с определена плътност, която се поддържа в умерени граници, и  ясно определена цел. Поставят охотно целта в далечината – в някакъв свят, където няма да пристигнат всички едновременно, тъй като някои остават живи, свят, който трябва да се заслужи с много усилия и покорство.
Постепенно посоката остава най-важна.

 Колкото по-далечна е целта, толкова по-големи са изгледите за устойчивост.

Така че крайно необходимият принцип на нарастването се замества с нещо съвсем различно  –

п о в т о р е н и е т о.

На определено място,
в определено време се събират вярващите.

Постоянните, винаги едни и същи церемонии ги довеждат до състояние на всеобща благост –   трогват ги, без да ги правят опасни, и те скоро свикват с това състояние.

Усещането за единство им се внушава дозирано.
От правилността на това дозиране зависи   устойчивостта на църквата.

Независимо как са привикнали хората към това прецизно повтаряно и прецизно дозирано преживяване в църквите или храмовете, те вече не могат да се лишат от него.

Зависими са от него така, както от храненето и от всичко друго, което е част от тяхното битие.

Внезапната забрана на култа, потискането на религията им с някакъв държавен едикт могат да      останат без последствие.

Нахълтването в грижливо балансираното им битие ще доведе след известно време до отприщване в отворени маси.

Последните ще придобият по-късно всички елементарни свойства, които вече са ни известни.

Нарастват стремително.

Установяват действително, а не фиктивно равенство.
Осигуряват си нова и вече много по-голяма плътност.
Отказват се за момент от онази далечна
и трудно достижима цел,
в стремеж към която са били възпитавани,
и налагат на нейно място друга, в конкретните условия на своето битие.

Всички внезапно забранени религии си отмъщават, придобивайки един вид светски характер: след отприщването на масите с неочаквано голямо ожесточение  напълно се променя характерът на тяхната вяра, без те сами да разбират естеството на тази промяна.

Смятат, че изповядват предишната вяра, и мислят, че се придържат към най-дълбоките си убеждения.

Но в действителност изведнъж са се превърнали в нещо съвсем друго,
обзети от острото, неповторимо и единствено чувство,
характерно за отворените маси,
каквито те вече са
и от които не   искат да се откъснат за нищо на света.


............................................................с л е д в а .......................................................................