.
.
.
Цветан АНДРЕЕВ коментира ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА
НЕОГРАНИЧЕНИЯТ ПАЗАР И КОРПОРАТОКРАТСКАТА ДЪРЖАВА
В една предишна публикация за ГОЛЯМАТА МАНИПУЛАЦИЯ
СЪС БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ И ИДЕНТИЧНОСТ ,
с поднесените железни аргументи на проф.д-р Петър ИВАНОВ,
ви представихме само една част
/и то немаловажна/за отдавна плануваното
стопяване на българския етнос
и оттам на българската нация.
Сега на читателите ще предоставим друга част
от зловещия сценарий –
а именно финото поробване
на народонаселението ни от мултинационалните корпорации.
КОРПОРАТОКРАТСКАТА ДЪРЖАВА – ФАКТОР ЗА ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА
Западната икономическа наука от 1970 г. насам е монополизирана от привържениците неогра-ничения капитализъм, от либералните фундаменталисти, известни още и като монетаристи.
Техният гуру е носителят на Нобелова награда по икономика за 1976 г., основателят на Чикагската школа и главен теоретик на либералния монетаризъм – Милтън Фридман.
Двамата с Фридрих фон Хайек са провъзгласени отдавна без никакво колебание за първожре-ци на либералноиндивидуалистичната мондиалистка космополитична икономическа доктрина.
За нуждите на своята политикономия либералните фундаменталисти са си послужили с протестантското учение на калвинистите.
Що е калвинизъм? Според мен, а и не само според мен, другото име на калвинизма е „юдаизирано християнство”.
Калвинизмът не признава църковната институция, такава,каквато е. Той изповядва различен от християнския морал, има други ценности и т.н.
Сърцевината на това учение се заключава в постулата: бедността – това е грях!
Нищетата е указание за това, че ще се окажеш в ада.
С други думи, само богатството е пътят към твоето спасение.
Мисли преди всичко за себе си! Трупай пари, трупай капитал!
Това е програмата на калвинистите.
Такава концепция влиза в крайно противоречие с християнските ценности на православната църква, с идеята за смирение, нестяжателство, свързана е със смъртния грях щение ...
И така вече няколко десетилетия над Земята се стеле религиозно мракобесие. То е твърде агресивно и войнствено – това е либералният фундаментализъм на Фридмановци.
Фридманизмът фактически е
УЛТРАКАПИТАЛИСТИЧЕСКО СЕКТАНТСТВО,
съвсем чуждо на нашата българска национална психика.
Логиката на Милтън Фридман е такава:
Необходимо е да бъде създаден абсолютно неограничен пазар,
пазар без каквато и да е държавна намеса в него.
А той, пазарът, от само себе си щял
всичко да”настрои” и „подреди”.
За целта било необходимо да се премахнат всички препятствия пред търговията.
Приватизацията трябвало да бъде пълна, в това число и по отношение на пощите, здравеопазването, образованието и пенсионната система, и т.н.
В крайна сметка Милтън Фридман обявява война въобще на държавата като такава. Резултатите от тази война днес са видни от всички нас:
демографска катастрофа,
инфраструктурна безизходица,
промишлено-технологически проблеми ,
културна криза.
Именно Фридмановци днес тържествуват като победители над народите от Източна Европа.
Фридмановци оглавяват Световната банка, Международния валутен фонд, различни транснационални компании.
Те действат винаги и само в интерес на крупните богатства – колкото повече милиардери, толкова по-добре.
Фридмановци договарят и „Вашингтонския консенсус”. Това събрание на Голямата седморка от 1989 г. те наричат Конгрес на победителите.
Там представители от общо 7 държави/САЩ,Великобритания,Франция,
Канада,Германия, Япония и Италия/
решават да се придържат към следните принципи:
скромни държавни бюджети;
държавите се принизяват до ролята на нощен страж;
смъкват се колкото може данъците;
кредитите се дават с голяма лихва;
валутният обмен е неограничаван и свободен;
унищожават се митническите бариери
и преградите по пътя на свободното придвижване на капиталите;
чуждестранните инвеститори са под същия режим,
под какъвто са и местните;
Държавата се отдръпва колкото се може повече от икономиката и др.
На преден план излиза нов термин в науката за властта –
корпоратокрацията.
Корпоратокрацията е наскоро създадено понятие от американския икономист Джон Перкинс, с което се прави опис на актуалното, съвременно състояние на държавността.
От известно време по интернет се разпространява филмът
Zeitgeist Addendum.
В този двучасов филм е включено едно интервю с Джон Перкинс, в което той за пръв път дефинира понятието корпоратокрация.
Корпоратократската държава снема от себе си отговорността за социално обезпечение на нацията, за нейното съхранение и възпроизводство.
За такава една държава
гражданите й не са нещо повече от човешки ресурс/материал/.
Социалните и национални интереси се жертват в името на печалбата, рентабилността и частните корпоративни ползи и печалби.
Характерен признак за фактическото действие на този управленски принцип е заличаването на границите между собственост и власт,
между монопол и пазар, между политика и икономика.
Друг съществен белег на корпоратократската държава е независимостта на нейната Централна банка от правителството.
Тук Централната банка е частно акционерно дружество и банкирането е изцяло в частни ръце.
Печатането/емитирането/ на националната валута също фактически е в частни ръце. И излиза така, че една такава национална валута всъщност е собственост на централната банка,
а не на държавата,
респективно е в частни ръце.
Централната банка разполага с власт, която е много по-могъща от властта на президент,
правителство,
парламент и
съдебна администрация взети заедно.
Германският правен теоретик Карл Шмит/1888-1985/в своите изследвания навремето стига до обобщаващия извод, че понятието суверенитет всъщност е много по-фундаментално от понятието държава, тъй като последното е изменчиво през различните исторически епохи.
Либералната икономическа догма/за жалост упорито насаждана в главите на българските студенти през последните 20 години/има за цел да уязви суверенитета на вражеската държава,
а властта постепенно да бъде подменена с тирания на олигарсите и бюрократите.
С други думи корпоратократорската държава не е нищо друго освен
тирания на корпорациите.
КОРОПОРАТОКРАТИТЕ КОНТРОЛИРАТ МЕДИИТЕ,
ФИНАНСИРАТ КАМПАНИИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ,
ВЛАДЕЯТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ БОГАТСТВА,
БЕЗНАКАЗАНО ПОЛЗВАТ КОРУПЦИОННИ ПРАКТИКИ.
НИКОЙ НЕ ГИ ИЗБИРА,
НЕ СЛУЖАТ ОГРАНИЧЕН МАНДАТ,
НЕ ОТГОВАРЯТ ПРЕД НИКОГО,
НО ВЛАДЕЯТ ВСИЧКО И ВСИЧКИ.
Корпоратократорският „елит, веднъж заформил се вече гледа на своя народ като на чуждо колониално население,
което само може да се експлоатира и ограбва.
Формирането на понятието корпоратократска държава е важен процес по осъзнаването на проблема. Корпоратократската държава е в основата на поне три фундаментални кризи, които тук действат едновременно –
урбанистическа, културна и енергийна.
Преодоляването на една от тях не спира действието на другите две.
От трите кризи по съвсем естествен път следва нещо твърде инфернално:
демографската катастрофа.
Основният извод – ще се наложи повече да се работи и по-малко да се потребява.
Ще се наложи всичко да се създава наново.
Досегашни професии ще се окажат непотребни в новите условия.
Обществото ни вече ще се сблъсква с проблеми,
които корпоратократския управленски режим
не може и няма намерение да разреши.
По отношение на демографията ще се наложи към политика на:
-стимулиране раждаемостта на деца от българския етнос;
-безпощадна борба с наркотиците и всякакви други унищожители на българската младежка сила;
-въвеждане на евгеническо законодателство;
Опитът категорично показва, че не е по силите на либералния капитализъм да се справи с тези задачи.
Ще се наложи, въпреки всичко, да се ползват по-твърди и радикални социални техники, вкл.и отказ от фактическото демилитаризиране.
Оказа се, че другите способи/морал, религиозни ценности, съдебна система, политика и т.н./за справяне с проблемите на нацията не са ефективни.
Държавата като такава трябва да застави бизнеса отново да разкрива производства в нашата страна,
да плаща прилично трудово възнаграждение на работниците,
да внася в хазната дължимите данъци,
да не краде.
Либералният капитализъм, представен у нас от цар Симеон и консултанта Ахмед Доган /и двамата имат проблеми с правосъдието/ и други шмекеруващи тарикати не може да се справи с тези задачи.
Друг голям проблем е процентното увеличение на старите хора в България.
Много скоро пенсиите и разходите за старите хора в България ще започнат да поглъщат такива грамадни средства, щото ще се отнеме всякаква възможност в държавата да се поддържа отбраната,науката,образованието и най-вече – българската младеж. Това ясно се видя едва сега и наложи спешни мерки на правителството по отношение на пенсионната реформа.
В бъдеще ще се наложи по пътя на принудата да се отнема правото на гласуване от стари хора, да се съкращават пенсиите до нивото на оцеляването и т.н.
Едновременно с това ще се наложи българските жени да раждат по три и повече български деца,
да се създават условия за отглеждането и възпитанието на тези деца,
да се правят данъчни облекчения за родителите им и др.
Либералният капитализъм не може да се справи с нищо от тези задачи за противодействие на демографската катастрофа.
Предстои тежка борба на културния фронт.
Етиката на потреблението ще се наложи да се замени
с етиката на труда, спестяването и натрупването.
Ще се наложи българският народ повече да работи и повече да пести ресурси , енергия и т.н., както и по-малко да се развлича и забавлява.
Днес телевизорът е станал фатален либеративен символ на потреблението.
Веднъж завинаги трябва да се приключи с тази телевизионна култура, обсебила масовото съзнание и рушаща етиката на труда.
Либералният капитализъм не може да се справи и с тези задачи.
В своята хилядолетна история българският народ неведнъж е изпадал в кризи от най-различен вид. Поради това българинът по принцип е резервиран към възможностите на гражданския живот.
Той е излизал от тези кризи благодарение на своя воински дух и качества, а не на граждански”добродетели”.
Това е моето обяснение за нежеланието му да стачкува, да протестира пред парламента и всякакви други институции.
Той просто не вярва в тези институции, че са способни да му решат проблемите/да му свършат работа!/
Българинът е българин, когато се бори!
Магистър Антон РАЧЕВ,
Общество ДУЛО - РУСЕ
из сборника”ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА”,
изд.АХАТ, 2010/
НАШ КОМЕНТАР:
СПАСЕНИЕТО ОТ КОРПОРАТОКРАЦИЯТА Е В ПРОГЛЕЖДАНЕТО
Ами сега? Какво правим като имаме специалния късмет да живеем в такава държава, всъщност при липсата на държава... Дали пък не ни е дадена възможността да се спасяваме поединично или на малки приятелски или роднински групи общности... Кой знае – сигурно Господ и стари баби...
А защо да не изпитаме и един проверен и доказан вариант – създаването на всеки един от нас родово имение в селище с единомишленици . Които също са готови да избягат от челичните лапи на КОРПОРАТОКРАЦИЯТА, безмилостните монополи на всичко и навсякъде в модерния ни живот. Единиците българи няма да решат проблема, но ако се осъзнаят повечето робски душици, ежедневно зомбирани от манипулативни медии, и се върнат към Земята – тогава ще се усети наистина... За тези, които още се двоумят какво е това родово имение ще обясня:
Родовото имение е къща с двор с площ от 10 декара, частна собственост на семейството и рода. Върху него се изгражда самоподдържаща се екосистема/гора, езеро, зеленчукова и плодна градина, поляна/, включваща домашните и горските животни по такъв начин, че срещу минимално вложени усилия от стопаните тя им осигурява, чиста, прясна храна, жива вода и пълен с етери въздух. Носи им радост и здраве, запазва любовта в семействата и води до
независимост от менящите се социални и политически ситеми
за поколения напред.
Възпитанието на децата в тази среда развива максимално заложбите и дарованията им,за да израснат мислещи и способни на щастие човеци.С всяка изминала година Родовото имение увеличава своята парична стойност,ставайки безценно за децата и внуците...
...Или както както казваше навремето един мой възрастен съселянин на всеуслушание”Ще ми вземат те дедовия за камшик – да се шибат по долната част част на гърба. Хич не ме интересува кой е на власт и кой не е! Язека си имам всичко – 12-13 декара с двора на къщата, къщата е стара, на дедо ми, но съм я подновил като кукла... сал от едно електричество съм зависим, но и него много-много го не бакарим/само да ми свети кога си легам вечер!/...геран мой за вода си имам, бистра и студена софийска вода... какво само ме плашат криза, та криза...аз откакто се помня – все в кризи съм живял и кво!...ще преживееме още неколко накуп...жива и качествена стока си имам, пилета, кокошки-носачки, овце, коза, крава...хляб домашен си пека....въобще и изобщо пълна СВОБОДА, че и оттам...а ония по паветата нека си ги мерят без мене...Мене един вид ме нема...уж ме има, ама за тех ме нема, точка...Продължавам си родовата традиция, поливам си ежедневно корените и си живея добре...без началници, международни контрольори, монополи, корпорации и всякаква друга зла гад...
А децата, децата и внуците и те ще прогледнат, нищо, че сега са се заврели у градищата или са забили по чужбината на гурбет. До ще време и ще прогледнат, ще се завърнат възмъжали и поумнели в бащиното родно огнище. С пари и уметност. Въпреки държавата и всички изкуствени пречи и разрешителни режими.
Айде да видиме тогава местните тарикати, кво ще направят на ощраканите ми деца и внуци... Ще си завъдят и те деца и то много повече деца от сега - щото идва ново време и глупаците са на привършване.
Новото време си иска нови хора - окати и акъллии, никой вече да не ги лъже и заглавиква...”
Цветан АНДРЕЕВ
..........................................................................
