.
.
.
Цветан АНДРЕЕВ е роден на 27.09.1948 г. в Комощица,
Ломско/Врачанска област/. Бил е секретар на Клуба на дейците на културата в Михайловград,
с 15-годишен журналистически и редакторски стаж в „Септемврийско слово”-
Михайловград и други регионални вестници.
Редувал е писателска и редакторска дейност
с активно участие на Национални обекти-Девня,
Нефтохим-Бургас,Тец- Русе Изток,
Северозападно геологопроучване и др.
Член е на Съюза на българските писатели - Михайловград и на СБЖ-Подкрепа.
Носител е на редица национални и окръжни награди за литература.
Издал е белетристичните книги „Кафе за самотници”,
”Толкова някога” и поетичната „ЯГОРИДА”/на български и английски език/,
която бе приета радушно в над 74 страни по света и стана притежание на много обществени и лични библиотеки.
ВИСОКИТЕ ЗЕЛЕНИ ТРЕВИ
Цикъл стихове
ВЕРОЛОМНА ЛЮБОВ
Ти си ме чакала...
Много дълго и много тежко
на нашето си място.
Казаха ми го издайнически
високите зелени треви –
полегнали смутени
от страхотното ти тяло
и неудържимото ти желание.
Предполагам.
А всъщност какво ли е онова
момче стройно и дивобързащо
Закъснях, толкова много закъснях...
А всъщност какво ли е онова
момче стройно и дивобързащо
да избяга по хълма нагоре???
От „нашия хълм”...
А всъщност какво ли е онова
момче стройно и дивобързащо
да избяга по хълма нагоре???
И така ли ще се отдалечава,
докато се изгуби
и изчезне
като нашата велика любов.
И това ми нашепнаха
полегналите смутени и зелени треви.
На сбогом...
НЕИЗБЕЖНО
Колелото,това лудо колело
на нашата любов
спря.
А беше тъкмо на върха...
Сега тичаме надолу,
от двете му страни.
Помагаме,бутаме,падаме,
но да стигне по-бързо до Кръстопътя.
Потънал във високите зелени треви.
...ще го забием в средата,
Това лудо колело,като хоругва,
като оброк,
около когото ще идват
да си поплакват нашите бъдещи спомени.
И страшно,и тъжносамотно ще е
под триъгълниците на спиците...
ОЩЕ ПРОЛЕТИ
Няма да има край
това начало
и този летеж
на пролетните пеперудени рокли.
Какво е дъждът,
неприятността на острите капки
в неприличните локви,
щом край нас все лудуват
пролетните пеперудени рокли.
Да пада цветът
не ни е страх –
пролети ще има още.
И затова е благословен дъждът
можем ли да докоснем с очи
пролетните пеперудени рокли.
НЕДЕЙ
Не ми казвай сбогом
преди да си докоснала
смутената ми ръка,която
сега
в тази слънчева жарава
наднича над главата ми
и нещо я устремява към теб.
Не отминавай,
без да се убедиш,
че това съм аз
и съществувам може би за теб.
Спри под кестена,
пропусни ламаринените чудовища
и нашата среща ще стане неизбежна
и хубава.
Не искам да се плаша,
но после раздялата ни
ще бъде
само неизбежна...
ТЯ
Не е нужна тази превръзка
на очите ти,
когато те потърся всеки път
по телефона.
Какво скриваш, щом е толкова
нежна душата ти,
а сърцето ти гледа
да кривне встрани!
Не го заблуждавай!
Не заблуждавай тогава и дъха ми,
а поспри!
Изтрий пламнало от прегради чело,
разтвори най-широките прозорци
на небето
и духни всичките светлини на града.
Чак тогава ще ме намериш...
На другата улица, в другата къща,
под дивия кестен с полудива
още любов.
В СРЕДАТА НА ЮЛИ
А толкова думи имах да ти казвам
в онова никакво пладне,посред сушата
на изгорелите ни мечти.
Имаше и озон,и подухващ вятър,
но те отстъпиха на огъня,
взривен от твоята ръка.
Извита
подобно клюн на излитаща кондора
тя изсмукваше без жал
последните ми капки надежда
за утре.
А толкова думи имах да ти казвам,
ала ръката
и крилете на кондората
-твоята възхитителна коса –
точно тогава излитнаха.
...Без мисъл за внезапно завръщане...
ИЗРЕЧЕНО С ВИНА
Както сме свикнали
да си тръгваме
понякога
гаменски,без да изтрием
очите
и целунем
виновно онзи –
останалия зад нас,
така ще пропуснем
да видим
пред себе си,
в нивата от глухарчета,
Истинския, Истинската
чакащи ни
с истинска любов!
ВИК
Отдавна ли живееш така самотен,
приятелю!
Не дойде ли на този свят
със брат,със сестра...
Сам ли викна –наивен –
срещу светлината,
та после и тя ти стана непонятен враг.
Къде живееш между нас,
че не съм те виждал през чашата си...
Не те срещнах и между враговете си,
непознати приятелю!...
И с жената, която най-жестоко обичах,
под ръка не съм те виждал.
Тогава кой си?!
Пришълец от бъдеще неясно
или отражение от
домашното ми огледало си ти,
самотни приятелю?!?
МЕЧТА,МЕЧТИ
Благословен черен
полунощен
и безсвестен,
гневен час.
Тогава сърцето ми ражда
химните
за теб.
Стой там!
Ще дойдат те –
при светлите тайни
на душата ти...
Съединени!
.....................................
Из "ЯГОРИДА"
...