.

.

.



ТАКА СЕ ПОЛУЧИ




Детството,
ах детството,
ме въздигаше на рамене,
слънце досадно
жумеше на очите ми,
а прашката
безмилостна уцелваше
най-грозните
гълъби
на мечтите ми.
...........

И всичко това в
небесносиньо
и златнорозово
и къдрокосо,
докато не нахлузих
твоите окови
скъпоперлени
Живот...

И сега не знам
на кои хора съм
и млякото първо
забравих – къде е
млякото –
и всичко забравих
на този
кръстосан свят.
Чепат...

За да си там –
на пиедестала
мраморен и..
студен.
Подобно зимното
слънце зиморничаво, като красивите
гълъби оцелели,
гукащи безпаметно...



ЦВЕТАН АНДРЕЕВ

..................................