Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2015 11:38 - ПОД КРИЛОТО НА ГОСПОД
Автор: tsvetanandreev Категория: Поезия   
Прочетен: 1975 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 04.07.2015 07:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



.


.


.


ПОД КРИЛОТО НА ГОСПОД

 

цикъл

 

 

 

Цветан АНДРЕЕВ

 

 

 

 

 

КАРТИНА ЗАВИНАГИ

 

Този свят неимоверен,

изрисуван изцяло от теб,

тъмнокоса моя,

докога ще е истински...

 

Каква птица

трябва да прелети,

че да пръсне

крехкия балон

на искрящите ми и наивни мечти?

 

Батискафът ще излети,знам,

без теб, последван само от

сапунените мехурчета на част

от всичките ми заблуди...

 

И пак ще е цяло Слънцето,

тревите,дървесата –

реален свят без лъжовни гирлянди.

И там някъде – в центъра –

тъмнокосата моя,

някога моя,

сега много истинска

и много неземна.

 

Перфектно нарисуван и замръзнал слайд

от моята възвишена Душа...

 

 

 

 

 

ВСИЧКО В МИГ

 

...Само като си помисля

колко плътта е слаба –

лека, лесна, ефирна!

Резчица невидима,

секунден удар тъп

или остра последна болка...

И те няма!

 

Нали имаше Вечност някаква

уж

и в нея Ти –

Най-значимото дете на Бога???

Какво стана,

какво става,какво ще става

от тук  на татък...

и...завинаги!

Хм – нещо не е така!

Хм – нещо не е доизпипано,

Господи,

в уж Безкрая.

 

...И пак летят птици над облаците –

нагоре и нагоре –

настигам и изпреварвам ги

с най-далечните си очи!

По-нататък и не стигам?

...|Живеем си удобно в миналото,

Настоящето е сън неосъзнат.

А Утре...

 

...Утре няма да дойде никога!

 

 

 

 

ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ

 

Седиш си ти, Господи,

на самия бряг на Вселенския океан –

небрежно си ровиш в златистия пясък,

а краката – на хладовина божествена...

Рай!

За теб и...повярвалите.

 

Издигаш ръце нависоко –

досами Слънцето –

и извръщаш шепи надолу

и песъчинките,

Нашите души,

политат нанякъде в безкрая...

И мълчиш.

Страшно мълчиш!

Баща на всички,

а само ни се любуваш –

небрежно и смирено.

...и вече не ни моделираш

„по свой образ и подобие”,

не гълчиш,не наказваш.

 

А трябва!

Как само трябва – сито да си

спретнеш гъсто,

вежди да свъсиш косо,

щото още не сме онези –

Блестящите на слънцето...

 

Песъчинки сме ние

падащи главоломно

надолу –

неосъзнати песъчинки

нищи...

.........................................



Гласувай:
7


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsvetanandreev
Категория: Регионални
Прочетен: 2144146
Постинги: 1365
Коментари: 4966
Гласове: 25791
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031