.

.

.

ВИК


Отдавна ли живееш така самотен,
                                                  приятелю!
Не дойде ли на този свят
                                         със брат,със сестра...
Сам ли викна - наивен -
срещу светлината,
та после и тя ти стана вечен враг.

Къде живееш между нас,
че не съм те виждал през чашата си...
Не те сращнах и между враговете си,
                                                непознати приятелю!...
И с жената,която най-жестоко обичах,
под ръка не съм те виждал.
Тогава кой си?!
Пришълец от бъдеще неясно
или отражение от
домашното ми огледало си ти,
самотни приятелю?!?


НЕДЕЙ


Не ми казвай сбогом
преди да си докоснала
смутената ми ръка,която
сега
в тази слънчева жарава
наднича над главата ми
и нещо я устремява към теб.

Не отминавай,
без да се убедиш,
че това съм аз
и съществувам може би за теб.
Спри под кестена,
пропусни ламаринените чудовища
и нашата среща ще стане неизбежна
и хубава.

Не искам да се плаша,
но после раздялата ни
ще бъде
само неизбежна...

...................................................
.........Из "ЯГОРИДА".................