Прочетен: 1938 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2016 21:25
=
=
=
А ФИНАЛЪТ Е ДАЛЕЧЕ
Като странен футболен мач
преминава животът ни.
И не като непрестанни
дузпи в синьо.
Е, имаше и фалшиви титли
в червено...
Но и картони в същия цвят
също.
Публиката вече е друга. Странна.
Не иска само кръв,
но и сърца
от коридата страшна пръснати...
Излиза насрещен вятър –
като да събори всичките
столетни тополи,
сладки събития,
излиза и ниско
косо
Слънце –
като да извади от орбитите
насълзените ми
по старчески очи...
Публиката – както си я знаете...
Полувремето си отиде
отдавна!
И почивката, за съжаление,
свърши...
Сега сме в страшното
Второ полувреме.
ВИНАГИ СИ В МОЯ УМ
Винаги си в моя ум,
в моето сърце, скъпа!
Стъпалата на годините
няма да ни върнат
назад
в разцъфналите черешови градини...
Стъпалата на годините
няма да ни върнат
и заскрежените гори
на нашето
сладко юношество
и
уникална любов...
Но винаги си в моя ум,
в моето сърце,
незабравима моя!
Цветан АНДРЕЕВ
"Прочетох писмата ти от Пастух
10 години членство на България в ЕС и р...