Паднах до Бога!

докарах я до там –

а самият бях Бог?

И всички, и всичко

ми беше до коленете.

Сега ожулени...

Не беше време, Господи!

Твоята легенда е вечна,

PR-ът ти – също.

Падения нямаш, провали също -

механизмът работи.

Ние, тленните, да му мислим

с тоя безмилостен камък

ваеваст,

дето всеки „божи” ден

се срутва от Върха

върху ни!

АНГЕЛИТЕ СА САМО МЪЖЕ, СКЪПА!

И са от добрата страна на мечтите ни...

Да знаеш –

там няма измъкване,

думите са  стари листа

-не светят –

душите ни се измъкват, сами.

Добрите души нетленни

с прозирните крила.

...Останалото е тягостно,

неосъществимо,

безкрайно, безплодно пърхане.

И безкрайна самота...

Ангелите са само мъже, скъпа!

Осъществени криле на дързостни
земни мечти.



Цветан АНДРЕЕВ

......................................