Постинг
03.04.2017 16:15 -
ОЩЕ НАДЕЖДА В ПРОЛЕТТА
.
.
.
СЪДБА
Грешна е душата,
а плътта е чиста
и това ги изравнява
в планините на скръбта.
Ето ги -
прехвърлят сноите мъниста
и ме чакат не пред портата
на светостта.
Ходя,сплитам крачки,видигам лист,
оправям свито стъбалце,
а по-нататък и по-нататък
убимат бавно и умно
мислещото ми сърце
на същата тази душа
и същата плът уж чиста...
ПОЕЗИЯ
Кратичкият път
на капката
надолу.
От росното листо
на зеленото
до бързия кълн
на Живота.
И така:
- винаги
- мигновено
- безкрайно.
Като вселената на Мисълта!
ОЩЕ НАДЕЖДА
Младостта
е отвън.
Толкова много
остри връхчета
на диви полудели гърди,
че - проболи тънките одежди
на мъжките ни погледи -
ни държат нащрек.
Младостта е навън.
И с гладиаторските си пики
ни отблъсква милостиво
от старостта.
САМО МОЯ
Пия безмислено в края
на зимата.
Бяло.
Като мислите ми
е бяло виното.
Все още студено.
Спомня онова бялото с бодлиците.
Живот.
Напречен и надлъжен -
като всичко останало
под вечните захлупени небеса.
Ти.
По от всичко,към което съм се стремял.
Винаги.
Завинаги.
Пия безмислено в края на
зимата.
От утре минавам на червено.
Въпреки побърканите спирачки
и свистенето на погледа ти безумен...
.......................................
Вълнообразно
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 25792