.


.

.

                           ТАМ,ТОЛКОВА НАЗАД

Все тия кошмари в синята стая
на "моята" стара къща -
през нощта призраците на прадедите,
през деня кротките разговори
с неотдавнашните живи.

Всичко рухва.
И е слаба десницата на моето единочество
да спаси ронещата мазилка на Спомена.
Прескочикобила,пияна кокошка,
игра на гула
се преплитат
и спъват изтощеното ми тяло.

И все така ли ще бъде,Господи,
в оставащите секунди до Вечността?!
Ако е така нека рухна и аз...
Тогава ще се кикотим нощем,
а през деня кротко ще си бъбрим.

На прага на моята стара къща...

                                                      Ц.А.