.


.



.
НАЙ-ДОБРОТО ПРЕДСТОИ


Мравката,
която
цял живот ми
правеше
път,
най-после премести
планината!

И те видях Теб -
безобразно красива,
необятна,
Равнина небесна
и поднебесна!
И там - пак ние...
мравки
огромни,
хищни,брутални,ядни и...
безпътни.
Нито оряхме,нито жънехме -
само складирахме
в съдраните чували на
                        безпаметността...

Утре още
ще се завърти Колелото,
останало от Оная
Атлантида
всесмиряващата.
...............................................................Цветан АНДРЕЕВ.......................................