Цветан АНДРЕЕВ препрочита ЕЛИАС КАНЕТИ

МАСИ И ВЛАСТ

                                            ЖЕСТОКО АКТУАЛНИЯТ КАНЕТИ

Нобеловият лауреат Канети не може”да се оплаче” от липса на внимание и след отпътуването си от Земния Свят.

Приживе е световно признат, а и сега издатели от всички страни не го забравят и го преиздават, макар и включван в „ некомерсиалните” графи.

Не го забравят и многобройните рецензенти, критици, изследователи.

Някои стигат дори дотам, че да го определят и като”БЪЛГАРСКИЯТ НОБЕЛИСТ”. Не знам как во целят с това изхвърляне , определение  за всепризнатия космополит, макар да знаят на-   изуст истинската му биография.

Единствената истина за този голям писател и хуманист е, че делото на живота му ”МАСИ И ВЛАСТ” е до болка актуално и днес.

 А това е, което ни кара да го препрочитаме...

 РЯЗКА ПРОМЯНА НА СТРАХА ОТ СЪПРИКОСНОВЕНИЕ

 Есе Първо

Човек от нищо не се бои така много, както от съприкосновението с непознатото .

Той иска да види, да разбере какво е това, което внезапно се спуска към него, или поне да определи мястото му в реда на нещата. Човек навсякъде избягва съприкосновението с чуждото.

Нощем или изобщо в мрака ужасът от някакъв неочакван досег може да прерасне в паника. Дори дрехите не осигуряват достатъчна безопасност – колко лесно могат да бъдат разкъсани, колко лесно е да се проникне чак до голата, гладка, беззащитна плът на нападнатия.

Този страх от съприкосновението е продиктувал дистанцията, които хората са създали помежду си.

Те се заключват в жилища, чийто праг никой не бива да прекрачва – само там се чувстват донякъде вън от опасност.

 Страхът от крадеца, който може да нахлуе с взлом, не е само страх от разбойническите намерения, той е страх от внезапния, неочакван досег в тъмното. Ръката с грабливи нокти на хищник непрекъснато се използва като символ на този страх...

В нея се съдържат едновременно и безобидното докосване, и опасната атака. Съществителното „атака” обаче се е ограничило само с отрицателния смисъл на думата.

Тази неприязън към съприкосновението не ни напуска дори когато сме сред хора.

Начинът, по който се движим по улицата, в ресторанти, трамваи и автобуси, е продитуван също от този страх.

Дори там, където сме съвсем близо до другите и можем внимателно да ги наблюдаваме и оглеждаме, тръгнат ли към нас, ние започваме да ги избягваме. Ако предприемем противоположното, то е защото някой ни е допаднал и сближаването става по наша собствена воля.

Бързината на извинението, появило се при непреднамереното докосване, напрежението, с което то се очаква, бурната и понякога нападателна реакция, когато то не последва, отвращението и омразата, които изпитваме към „злосторника” дори когато съвсем не можем да бъдем сигурни, че е бил тъкмо той – целият този възел от душевни реакции, свързани с допира до чуждото, крайната ни лабилност и раздразнителност доказват, че тук става дума за  нещо много дълбоко, винаги живо и винаги неясно – нещо, което никога не напуска човека, щом  веднъж вече се е определил като личност.

Дори сънят, в който той е далеч по-беззащитен, може  да бъде нарушен твърде лесно от този страх.

Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението. Те са единственото състояние, при което този страх рязко преминава в своята противополож-   ност.

Онова, което е потребно за целта,са плътните маси,в които хората се притискат тяло до   тяло,плътни и в своето душевно състояние,и то така,че никой не обръща внимание на това кой  точно го „притиска”.

Щом човек веднъж се е оставил в ръцете на масите, той вече не се бои от съприкосновението с тях.

 В този идеален случай всички са равни. Не се забелязват никакви различия, дори между половете.

Тук всеки, който е притиснат от някого, има съзнанието, че сам притиска другиго. И възприема този някой така, както възприема самия себе си. Сетне всичко внезапно протича както процесите в един организъм.

Вероятно това е една от причините, поради която масите се стремят да се сгъстят толкова плътно: искат колкото може по-пълно да избавят отделните индивиди от страха от съприкосно-вението.

Колкото по-силно хората се притискат един о друг, толкова по осезаемо усещат, че не  изпитват страх един от друг. Тази рязка промяна на страха от съприкосновение  е присъща на    масите.

Облекчението, което си предават един другиму и за което ще стане дума по-късно, достига невероятно висока степен, когато масите са най-плътни...

 
................................................................