Постинг
22.11.2016 12:38 -
СЕЗОНИТЕ НА ЧОВЕКА
Автор: tsvetanandreev
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3074 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2017 15:02
Прочетен: 3074 Коментари: 2 Гласове:
19
Последна промяна: 30.09.2017 15:02
.
.
.
СЕЗОНИТЕ НА ЧОВЕКА
.
.
.
Зима
.
Зимата е най-проклинания и най-обичания сезон. От всички.
Няма човек, който само да я мрази и друг, който само да я обича.
Освен, може би, децата...
Идва Зимата и зима цялата събирана топлина през другите сезони,
обрулва и последния жилав листец по дърветата.
А дава само сняг и пързалки. Но не всеки път. Когато реши да е крайна
в жестокостта си, заковава времето в безснежие и тъга безначална се спуща под небето.
От есента останали мъгли продължават да се разпореждат в осиротелите долини, дървета и храсти простенват в принудителен сън. Тъжно и безнадеждно...
И само мисълта за неизбежността на вечния кръговрат остава будна.
Ще преживеем и този режим и пак ще дойдат Пролетта и Слънцето.
Ала сега е още зима и тя трябва да се изживее. Въпреки всичките й
капризи...
.
.
Пролет
.
.
Най-много са песните, най-голяма е обичта, посветена на Пролетта.
Тоталната, уж познатата на всички ни пролет, а толкова лична
и единствена за всеки от нас.
Не, тя не започва с лудостта на кокичетата, отместен е само крайчеца
на тежкия снежен юрган.
Истинската пролет започва с осезаемия мирис на дървесната мъзга, с
шепота на раздвижващите се храсти и треви.
Кафявото отстъпва неохотно, заляга ниско до още по-кафявата
земя. Потъва в нея примирено и в очакване на циганското лято.
Когато пак ще се сдобие със захвърления сега плащ. Така е било
винаги и кафявото чака с мъдрост.
Слънцето, Слънцето е женихът на Пролетта и всички се съобразяват
с него. Дори и невъзпитаната зима отстъпва белите си покривала
подаде ли се ликът на Слънцето.
С песни и химни идва Пролетта и всички й правим път. Хубава е дяволицата, семена ще хвърлим, да узреят във връшника на по-малкия
й Лятото - настъпващо я по петите.
Благословени да са!...
.
.
Лято
.
.
Това своенравно и безсрамно Лято.
Безсилни сме пред неговите изкушения, търпеливи към похотливите
му ръце. Когато всеки път задъхано и невъздържано опарва несъвършените ни тела и ни съблича пред очите на съвършената природа.
Уязвени сме, дълбоко сме уязвени след безцеремонното събличане,
виж ти, все пак се оставяме на ласките му. Мръсникът му ниедин...И
го обичаме.
Ясно, безразлично е Лятото в познатата му делничност. Свикнали
сме с него, както с въздуха ежедневен - с какво може да ни изненада.
Нито дълбок и продължителен сняг и свиреп студ може да стовари,
нито може мястото си с Есента да смени...
Затова ни и наказва понякога за безгрижието ни. Вдига внезапно живака в термометрите, птички с разтворени човки падат в краката
ни, изсъхват скерните ни езици, погледите ни отскачат нагоре. За
молитва, за помощ.
Тогава се сещаме за него. За така познатото - като въздуха - Лято.
Щем, не щем, заиграваме в жаравата му. Като нестинарки по принуждение. И все пак...обичаме го в безразличието си.
.
.
Есен
.
.
Тя не може да не дойде. С унесен поглед и с пълна престилка
плодове ще дойде Есента. Бавно и достолепно е нейното идване,
та не ще намерим веднага укорни думи за последващите тъжни и безлистни дни. Тя идва бавно и достолепно, като бременна невеста
и нозете й са попукани от лъкатушните пътища по капризните
месеци.
Покой е нямала, с надежда е вървяла и затова престилката й
е пълна. Да има плодове за поданиците й, и за пчелите,
и за търтеите, когато навлезем в безхлебните селения на Зимата и
Пролетта.
Благодарност и тъга едновременно ни носи тя в бавния си вървеж,
километрични паяжини дразнят клепачите ни, оплитат крачките,
ала посягаме към издутата й престилка.
Трябва, трябва да преодолеем тъгата в погледа й, ако искаме пак
да се домогнем и до благодарността.
Ако оцелеем през другите сезони...
.
...........................................................................................
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 25792