.




.

ЕЛЕНИ ЩАСТЛИВИ, СВОБОДНИ
    


Тази, която ме обича
не излиза от мисълта ми.

Най-хубавият елен от спомените си
ще ми приготви –
да хапна,
да я помня.

Обичана, обичаща
не излиза от паметта ми.

...Всеки ден смазва берданата,
милата,
всеки ден разгаря въглените
на тежненията си.
И...уви!
Елените си бродят нежно
в зениците й – яки, здрави,
живи...

В зениците на тази,която ме обича.

                                                             

                            Цветан АНДРЕЕВ...........................................