А ФИНАЛЪТ Е ДАЛЕЧЕ

Като странен футболен мач

преминава животът ни.

И не като непрестанни

дузпи в синьо.

Е, имаше и фалшиви титли

в червено...

Но и картони в същия цвят

също.

Публиката вече е друга. Странна.

Не иска само кръв,

но и сърца

от коридата страшна пръснати...

Излиза насрещен вятър –

като да събори всичките

столетни тополи,

сладки събития,

излиза и ниско

                    косо

                          Слънце –

като да извади от орбитите

насълзените ми

по старчески очи...

Публиката – както си я знаете...

Полувремето си отиде

отдавна!

И почивката, за съжаление,

свърши...

Сега сме в страшното

Второ полувреме.

                    Цветан АНДРЕЕВ


..................................