Паднах до Бога!

докарах я до там –

а самият бях Бог?

И всички, и всичко

ми беше до коленете.

Сега ожулени...

Не беше време, Господи!

Твоята легенда е вечна,

PR-ът ти – също.

Падения нямаш, провали също -

механизмът работи.

Ние, тленните, да му мислим

с тоя безмилостен камък

ваеваст,

дето всеки „божи” ден

се срутва от Върха

върху ни!

                                                       Малко дни преди Коледите ти, извини

                                                       грешнаго

                                                                       Цветан АНДРЕЕВ