.

.

.

БЪЛГАРСКАТА РАСОВА ЧИСТОТА

Откъс от едно  научно изследване

 

 

 

 ...Началото на трагедията
                             с изгубването на българската  расова чистота

бе сложено със загубването на
религиозната ни свобода.

 

Избирайки християнския Бог, от наше име Княз Борис I Михаил,
избива нашата аристокрация.
Боилските родове биват изклани.
Само 150 години по-късно Василий Българоубиец
довършва започнатото,
като подкупва половината от болярите ни с доживотна служба
във византийските провинции на Анадола,
а другата половина просто праща на дръвника.
С окови на ръцете, но никога с превита глава.

  Двестата години византийско робство унизиха Българския народ,
но той все още намери сили да се изправи гордо и да воюва

за свободата си.
И за справедливостта.

 

Тази справедливост, за която толкова отчаяно копнеем днес.
Но това бе само първият удар.
Жестокостта последва и след това.

Едва изправила се на крака, България бе подложена на татарски
опустошителни нашествия, платени от Венеция и Византия.

България бе насилена да се раздели на три заради цар-предател.

Цар оставил Мизия, Тракия и Македония – земи,
населявани от хора с едни и същи гени,
род и божествена мисия –
да бъдат разкъсани на 13 деспотства. Нещо повече,
благодарение на
„мъдрите”му решения България успя да се изправи само два пъти
срещу поробители в битка. И двата пъти бе при река Марица.
При първия опит загива сина на Иван Александър Михаил.
При втория – бащата на Крали Марко.

 

Същият Крали Марко, който въпреки бащината смърт,

се би рамо до рамо до убийците на отеца си.

 

После София падна с предателство. Също и Търново.

 Българската нация се стопи и дори това, което бе останало
от нея като жизненост, борбеност и расова чистота бе почти унищожено.

Защо стана така? Заради заслепеността ли?
Или заради чисто човешкото ни себелюбие и инат?

  А може би заради грандоманията и алчността.

 И най-вече – защото най-доброто от нас, бе убито от най-злото у нас!

 

 

Патриарх Евтимий,
толкова хваленият герой,
баща на нацията,

защитникът на онеправданите –
този патриарх 20 г. преди
известната обсада на Търново
не се посвени да  унищожи
половината ни библиотека

 и да прати в тъмница
хиляди писари...

 Заради канонна
и правописна реформа!

  Стана дума за религия.

 

Непременно ще спомена и за политика.
Колкото и да ми се иска да кажа,
че последният път,
когато нашият изстрадал, но велик етнос,
за последно е бил унижен по време на робството –
това няма как да стане.

 Защото има и друго робство.

 

Това робство е по-страшно от сянката на Ятагана!
Робство, което ще ни кара да виждаме вековете
на кървавия турски ханджар като време на детска игра.

Защото ако тогава експлоатираха нашата земя,
изнасилваха нашите жени,
и убиваха най-добрите от нас, то сега...
сега нас,
всички българи,
ни чака една бавна смърт!

Всички нас!

 

 

 ДЕМОГРАФСКАТА ПЪРЗАЛКА,

на която са засилили българския народ,
                               е заплаха за нас!
Заплаха за същността ни и битието ни!
След 100 години
може и да няма
кой да прочете тези редове,
защото никой няма да може да чете!

Или никой няма да го интересува.

 

И ето, след заветната 1878 година имахме и няколко години свобода.
Наистина и тя бе наситена с предателства,
българофобия, грешки и некомпетентност,
но все пак най-доброто от нас
                                се възраждаше
                                заради земеделието.

 

И какво стана през 1944 г.?
Бе извършен последния удар.
За една-две години от комунистите
                             бяха избити над 50 000 българи
без истински съд и присъди.

 Народният уж съд просто брутално изби абсолютно всеки,
които е имал дори минимален шанс да поведе съпротива.

А по-късно лагерите Белене, Скравена и др. довършиха процеса.

Политзатворниците бяха духовно и физически унизени,
мнозина бяха убити,
а оцелелите – твърде слаби,
за да се решат да направят каквото и да е.

 Преди 1990 г. работата в тази насока продължи.

 Селата бяха обезлюдени.

Хората бяха пратени в големите градове
да работят във фабрики и заводи.

Насилиха ги да живеят в апартаменти в панелни блокове
и анонимността им вече бе пълна.

                           Така бе прекъсната връзката им с корените.

 Земята се вкара в нещо като частни АПК
и земеделците се превърнаха в чиновници.

Любовта към земята изчезна...


.......................
Повече по темата - "УСТРЕМНАТА ПЪРЗАЛКА КЪМ КРАЯ" -частІ и ІІ

................. 

кой необразован папуняк и НЕБЪЛГАРИН ми е писал минус!!!

Аз да не се казвам Цап Царап?!?

Сигурен съм, че който и да ти е лепнал минуса не знае що за птица е това папуняка, камо ли собствената си история...