А ФИНАЛЪТ Е ДАЛЕЧЕ

Като странен футболен мач

преминава животът ми.

И не като непрестанни

дузпи в синьо.

Е,имаше и фалшиви титли в

Червено...

Но и картони в същия цвят

също.

Публиката – както си я знаете...

Полувремето си отиде

отдавна!

И почивката,за съжаление,

свърши...

Сега сме в страшното

Второ полувреме!

Публиката вече е друга.Странна.

Не иска само кръв,

но и сърца

от коридата страшна пръснати...

Излиза насрещен вятър –

като да събори всичките

столетни тополи,сладки събития,

излиза и ниско

                                косо Слънце –

като да извади от орбитите

насълзените ми

по старчески очи...

Топката лети

все по-нависоко ,

нависоко

и младите бели птици

аха

да я грабнат

иии...право в опразнената от смисъл Врата.

Която преди време бе Всичко...


                                       Цветан АНДРЕЕВ

............................................