НИКОГА НЯМА ДА СЪМ ОНЗИ...

Не мога ли и аз

да възседна

железните коне на света нервен?!

Да вия вълчи

посред стадата от вълкодави

мамкини

и да мятаме заедно ланци

от неотоманско злато...

Ала няма да съм

онова дете дете босоного,

слух няма да имам

за крякота

на мъжките жаби,

с чучулигите няма да съм

в полета

и ниското пикиране

на свръхзвуковите ластовици

хич няма да докосна...

Слухът бие назад

и слабо ме интересуват

имотните сгради

на фалшивото бъдеще.

Слаб съм.

И силно ще нагазя

в нечовешките треви.

Острите им пики да ме болят

поддържащо.

Близо до земята...

                             

                                      Цветан АНДРЕЕВ

..........................................